НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА

март 23, 2020

Икономическите условия в различните стопански сектори в България винаги са преминавали през пикове и спадове. Днес, когато светът е обзет от пандемията „Covid-19”, бизнесът е изправен пред още повече неясноти относно своето съществуване.

Не са малко стопанските субекти, които вече са съществено засегнати от създалата се ситуация и които дори обмислят цялостно прекратяване на дейността си.

Най-често до прекратяване на дейността се стига, когато едно търговско дружество не е в състояние да обслужва своите задължения. Изход от тази неприятна ситуация е да се намерят „свежи средства“, които да се влеят в дейността на дружеството. Или, уви, да се пристъпи към производство по несъстоятелност.

Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. В хода на процедурата се вземат предвид интересите на кредиторите, дружеството-длъжник и неговите работници/служители.

Производството по несъстоятелност на едно дружество може да се определи като крайна възможност за събиране на задължения, които дружеството има към трети физически или юридически лица, а много често и към държавата (НАП и други държавни органи).

Основания за откриване на производство по несъстоятелност

Производството по несъстоятелност е подробно регламентирано в част IV на Търговския закон.

Основанията за откриване на производството са дружеството да е неплатежоспособно или свръхзадлъжняло.

Българският законодател ясно и точно е дефинирал понятието „неплатежоспособност“, като е определил, че дружество е неплатежоспособно, когато не е в състояние да изпълни изискуемо:

1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или

2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или

3. задължение по частно държавно вземане, или

4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

В допълнение, законодателят е въвел и няколко презумпции за неплатежоспособност на едно дружество:

– Ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години;

– Когато дружество-длъжник е спряло плащанията или е платило изцяло или отчасти само на определени кредитори;

– Ако срещу дружеството-длъжник има образувано изпълнително производство и задължението е останало изцяло или частично незаплатено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

За да може да се иска откриване на производство по несъстоятелност на едно дружество е без значение какъв е размерът на задължението му. От значение е да е налице парично задължение, което да не е заплатено поради обективна невъзможност на дружеството.

Ако дружеството-длъжник разполага със средства по своите сметки, но отказва да заплати задължение поради някаква причина, то тогава кредиторът следва да потърси правата си по друг ред чрез средствата, предвидени в българското законодателство.

Второто основание за откриване на производство по несъстоятелност е дружеството да не разполага с достатъчно имущество, което да покрие неговите задължения. Това е така наречената „свръхзадлъжнялост“.

За да се прецени наличието на това основание следва да се направи пълна оценка на активите на дружеството, които включват не само наличността по банковите му сметки, но и наличност на имущество (движимо и недвижимо). Когато активите на дружеството са по-малко като стойност от задълженията към кредитори, тогава се приема, че това второ основание е налице.

     Откриване на производство по несъстоятелност

Производството по несъстоятелност се инициира и се осъщестявява пред окръжния съд по седалище на дружеството-длъжник.

Откриването на производството става по подадена до съда молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. Откриване може да поиска и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на дружеството-длъжник.

Най-често в практиката до откриване на производство по несъстоятелност се стига по молба на самия длъжник, по молба на кредитори или по молба на Националната агенция за приходите. Законодателят е предвидил задължение за длъжника да поиска откриване на производството в срок до 30 дни, считано от настъпването на едно от двете основания – неплатежоспособност или свръхзадълженост.

Молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена в съда от дружеството-длъжник, подлежи на обявяване в Търговския регистър по партидата на самото дружество.

Идеята на това обявяване е кредиторите на дружеството да узнаят за предприетите действия и да могат да организират защитата на своите права и законни интереси.

Молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от кредитор, се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника и молителя, най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата. Съдът образува делото в деня на подаването на молбата и обявява делото за решаване най-късно в тримесечен срок от образуването му.

Когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната и дата. Със същото решение съдът открива производството по несъстоятелност, назначава временен синдик, допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки и определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена в даден от него срок от лицата по чл. 625 ТЗ или от друг кредитор, за да бъде открито производство по несъстоятелност.

Ако нито длъжникът, нито някой от неговите кредитори не предплати определените от съда начални разноски за несъстоятелността, съдът постановява прекратяване на дейността и обявява длъжника в несъстоятелност, след което спира производството.

Спирането на производството е за срок до една година, считано от вписване на решението в Търговския регистър. При заплащане на разноските, производството се възобновява и се продължава с последващите предвидени в закона действия. Ако обаче не се стигне до заплащане на определените от съда разноски, съдът постановява прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството.

   Предявяване на вземания от страна на кредитори

Кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В своята молба за предявяване на вземането, кредиторът следва да посочи основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и да представи писмени доказателства, с които да докаже съществуването на вземането си спрямо дружеството-длъжник.

Законодателят е предоставил възможност на кредиторите, които са изпуснали срока по чл.685 ТЗ (едномесечният срок), да предявят своите вземания и на по-късен етап, но но не по-късно от два месеца от изтичането на първоначалния едномесечен срок.

След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.

Въз основа на постъпилите молби от кредитори за предявяване на вземания, назначеният от съда временен синдик изготвя няколко списъка – списък с приети вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ; списък с неприети вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ; списък с приети вземания, предявени в срока за допълнително предявяване по чл.688 ТЗ; списък с неприети вземания, предявени в срока за допълнително предявяване по чл.688 ТЗ.

      Оспорване на приети и неприети от синдика вземания. Установяване на вземане

Съставените от временния синдик списъци с приети и неприети вземания се обявяват в Търговския регистър по партидата на дружеството-длъжник. В срок до 7 дни, считано от обявяването им, всеки един кредитор или дори длъжникът може да напрявят своите възражения по списъците с приети и неприети вземания.

Възраженията се депозират в съда с копие до синдика, който следва да представи становище по всяко едно възражение. Съдът насрочва открито заседание по всяко възражение (може и в един ден), за което се призовават длъжника, синдика и възразилият кредитор.

В срок до 14 дни, считано от провеждането на заседанието, съдът следва да се произнесе с определение, с което отхвърля или уважава постъпилите възражения. В случай че са налице уважение възражения, съдът прави промени по изготвените от синдика списъци. Определението на съда за одобряване на списъците не подлежи на обжалване.

Ако някой от кредиторите не е доволен от определението на съда, той може да предяви установителен иск за съществуването или несъществуването на вземането си по чл.694 ТЗ.

Предяването на иска става в 14-дневен срок, считано от датата на обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъците.

Следва да се отбележи, че както в производствата по разглеждане на възраженията пред съда по несъстоятелността, така и при предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ, страните разполагат с право да правят пълни доказателствени искания (да искат назначаването на експертизи, да представят нови доказателства и т.н.).

В зависимост от изхода на производствата, образувани по чл.694 ТЗ, може да настъпят промени в списъците с кредитори: например да бъдат включени нови кредитори (ако исковете им бъдат уважени) или да бъдат изключени вземания на кредитори (ако бъдат проведени успешни установителни искове срещу съществуването на техните вземания).

     Оздравяване на дружеството-длъжник. Оздравителен план

Не е задължително производството по несъстоятелност да продължи и да приключи с прекратяването и заличаването на търговеца. В рамките на производството, но не по-късно от един месец от одобряване списъка на кредиторите, всеки участник (длъжникът или кредитори) може да предложат оздравителен план.

План за оздравяване може да се предложи, макар и това рядко да става в практиката, от синдика или служители на дружеството-длъжник.

Основната цел на плана за оздравяване е да се даде възможност на дружеството да преодолее своите затруднения и да възстанови до известна степен нормален режим на работа, чрез което впоследствие да се търси и изплащане на задълженията към кредитори. Планът може да предвижда отсрочване или разсрочване на задължения, опрощаване на задължения, реорганизация на дружеството.

Планът за оздравяване се представя и обсъжда на събрание на кредиторите, които гласуват дали да го приемат или не. Възможно е да бъдат представени за обсъждане няколко плана за оздравяване, представени от различни участници в производството. След като се извърши гласуване на плана, същият следва да бъде утвърден и от съда по несъстоятелност.

Обявяване на дружеството-длъжник в несъстоятелност

Ако нито един от участниците в производството не представи план за оздравяване, или представеният план не бъде приет от кредиторите, съдът няма друг избор, освен да прекрати дейността на дружеството и да го обяви в несъстоятелност.

С решението за обявяване в несъстоятелност съдът обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване дейността на предприятието.

Със същото решение съдът постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратява правомощията на органите на длъжника – юридическо лице, лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

В призводството по несъстоятелност особено важна е ролята на синдика, който следва да се грижи за интересите на дружеството-длъжник и да осигури покриване на задълженията спрямо кредиторите. За тази цел синдикът разполага с разнообразни възможности да попълва масата на несъстоятелността (съвкупността от имуществото на длъжника).

Законът е предвидил чрез различни искове, синдикът да може да оспорва сделки или вземания, респ. задължения, да разваля договори и т.н.

    Осребряване на имущество

Осребряването на имуществото се осъществява чрез публична продан на активите и разпределяне на полученото между кредиторите с приети вземания.

Активите на дружеството се оценяват като често се назначават вещи лица-оценители, които правят оценката по метод, определен от събранието на кредиторите. След като оценката е налице, съдът оправомощава синдика да започне извършването на продан на имуществото, съобразявайки се с решението на събранието на кредиторите.

Полученото от извършените продани подлежи на разпределение между кредиторите с приети вземания. Законодателят е предвидил определен ред на разпределение, посочен в чл.722 ТЗ.

Изплащането на вземанията на кредиторите става в следната поредност:

1.вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози – от получената сума при реализацията на обезпечението;

2.вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот;

3.разноски по несъстоятелността;

4.вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

5.издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;

6.публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

7.вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;

8.останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията, те се разпределят между кредиторите от съответния ред по съразмерност. След като се удовлетворят вземанията на кредиторите от един ред, синдикът преминава към следващия. Когато масата на несъстоятелността се изчерпи изцяло или се удовлетворят всички вземания на кредитори, производството се прекратява и дружеството-длъжник се заличава в Търговския регистър.

Какво може да ви предложи нашето дружество при несъстоятелност

Адвокатско дружество „Йосифова, Иванов и Петров“ има богат опит с представителство на клиенти в производство по несъстоятелност.

Можем:

– да Ви консултираме по всички въпроси, свързани с производството по несъстоятелност;

– да изготвим и подадем молба за откриване на производството (независимо дали сте дружество-длъжник или кредитор);

– да Ви представляваме в рамките на цялата процедура: да предявим Вашето вземане, да обжалваме актове на съда по несъстоятелността, да предявим установителни искове, да оспорим вземания на други кредитори.

В случай на необходимост, не се колебайте да се свържете с нас чрез посочените в секция „Контакти“ и-мейли и телефони за връзка.

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Ликвидация на търговско дружество

Събиране на вземания в България

Регистрация на търговско дружество

Напускане на управител на ООД

Прехвърляне на дялове в ООД чрез покупко-продажба

Comments

comments