ЕКЗЕКВАТУРА НА АРБИТРАЖНО РЕШЕНИЕ
септември 19, 2016
Международният търговски арбитраж е предпочитано средство за разрешаване на търговски спорове от редица лица. Той е алтернатива на съдебното производство – счита се, че е доста по-бързо, евтино, а според много хора и по-ефективно. Производството приключва с постановяването на арбитражно решение, което е задължително за страните и подлежи на изпълнение от тях. Поради това, че страните са търговци от различни държави, за да подлежи на изпълнение в държава, различна от тази на постановяването на акта, същият трябва да премине през производство по признаване и допускане на изпълнението му, или така нареченото производство по екзекватура.
Уредбата на този процес у нас се съдържа в чл. 117 – 124 КМЧП, като този тип производства са от изключителната компетентност на Софийски градски съд. Въпреки, че се следват основните стъпки на производството по признаване и допускане на съдебно решение, производството по екзекватура на арбитражно решение се отличава с редица особености, произхождащи най-вече от природата на акта. Така например в производството по признаване на акт на арбитражен съд следва да бъдат представени всички изискуеми от закона документи. Съгласно чл. 119, ал. 2 КМЧП към молбата за признаване и допускане на акта задължително се прилагат „препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България”. Трябва да се има предвид, че в производството по екзекватура съдът не разглежда отново по същество спора, вече разрешен от чуждия съд, а само проверява дали са налице предпоставките по чл.117 КМЧП за допускането, така че документите, които се представят,трябва да бъдат внимателно подготвени.
Освен това, по своя характер арбитражното решение не е съдебно решение и като такова не представлява публичен, а частен документ. За да придобие този акт публично качество, подписите и качеството на лицата, които са го издали, трябва да бъдат заверени от нотариус. Неизпълнението на това изискване е основание за отхвърляне на искането за признаване и допускане изпълнението на решението на територията на Република България. В тази насока е и съдебната практика на Върховния касационен съд. Съгласно Определениe № 743 от 28.12.2015г. по ч.т.д. № 2415/2015г., ІІ т.о., ТК, „Когато се иска признаване в Република България на частни документи, каквито са решенията на чуждестранния арбитражен съд и неговите удостоверения, издадени в държава, която също е обвързана от правилата на
Хагската конвенция, е необходима заверка от нотариус на подписите и качеството на лицата, които са ги издали”. Разбира се, за да бъдат валидни и да могат да бъдат използвани пред българския съд, посочените документи следва да бъдат също преведени и легализирани.
Производството по екзекватура на чуждестранен съдебен акт представлява сложно производство и изисква сериозни теоретични и практически знания в областта, като липсата им може да доведе до нередовност на представените документи и съответно до отхвърляне на иска. Процесуалното представителство по дела за признаване и допускане на изпълнение на чужди съдебни актове и арбитражни решения е част от нашата адвокатска практика, с оглед на което, в случай, че имате нужда от помощ в тази област, не се колебайте да се свържете с нас. Можете да посетите секцията ни „Съдебно представителство“.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Събиране на вземания в България
Европейска заповед за плащане
Признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държави извън европейския съюз
Comments