Европейска заповед за плащане
февруари 25, 2018
Процедурата за издаването и привеждането в изпълнение на европейската заповед за плащане е въведена с Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година. Той се прилага в своята цялост от 12 декември 2008г., като е задължителен за всички държави-членки на Европейския съюз с изключение на Дания. Регламентът цели да премахне междинните съдебни производства по признаване и допускане на изпълнението на определени съдебни актове, като улесни и ускори гражданското производство в рамките на Европейския съюз.
Процедурата за издаване на европейска заповед за плащане е приложима единствено в случаите, когато кредиторът разполага с т. нар. „безспорно парично вземане”. Това е такова вземане, при което кредиторът „при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника” /Регл. (ЕО) № 805/2004г./. Задължително изискване е и да се касае до трансграничен случай, т.е поне една от страните в производството да има местоживеене или обичайно местопребиваване на територията на държава-членка, различна от тази на сезирания съд.
Самото производство по снабдяване с европейска заповед за плащане е писмено и се води по бланкови формуляри, приложени към регламента. Инициирането на производство става от кредитора с подаването на молба /формуляр А, приложение I/ до компетентния съд на конкретната държава-членка, като компетентността на съда се определя по общите правила на международното частно право.
Съдът разглежда молбата на кредитора, като в случай на констатирани нередовности му дава възможност да ги отстрани. Ако молбата е редовна, съдът я разглежда по същество, като може или да я отхвърли, или да издаде европейска заповед за плащане. Решението, с което се отхвърля молбата за издаване на такава заповед не подлежи на обжалване, но не е и пречка за повторно подаване на молба за издаване на европейска заповед за плащане или претендиране на вземането по друг гражданскоправен път.
По правило издаването на заповедта следва да се извърши в срок до 30 дни от подаването на молбата, с която е сезиран компетентният съд, като не се зачита срокът, който молителят е ползвал за уточняване, допълване, поправяне или изменяне на молбата.
Издадената европейска заповед за плащане задължително трябва да бъде връчена на длъжника, като самото връчване се извършва в съответствие с националното право на компетентния съд на държавата-членка. Ответникът разполага с 30-дневен срок от връчването на заповедта да подаде възражение срещу нея, с което всъщност оспорва дължимостта и на самото вземане. В случай че такова възражение бъде подадено, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка при съблюдаване на правилата на редовното гражданско производство. Следва да се има предвид, че в тази хипотеза, кредиторът-ищец разполага с възможността да поиска прекратяване на производството.
Разбира се, съществува и възможността длъжникът да не подаде възражение. В този случай заповедта за плащане става „изпълнима”, за което компетентният съд издава декларация за изпълнимост /формуляр Ж/. Това означава, че заповедта подлежи на изпълнение на територията на всички държави-членки, без да е необходимо да се обявява изпълнимостта й /чрез производство по екзекватура/ и без възможност да бъде оспорено нейното признаване. Самото привеждане в изпълнение става съгласно националното право на държавата-членка, на чиято територия ще се иска изпълнение.
Отказ за привеждане в изпълнение на заповедта от държава-членка се допуска само в изрично изброени в регламента случаи и то по искане на длъжника. Касае се до хипотези, в които европейската заповед за плащане противоречи на по-ранно решение или заповед, постановени в която и да е държава-членка или трета страна.
Съгласно чл. 627 ГПК, в България компетентен да разгледа молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за плащане, издадена от друга държава членка, е окръжният съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Същият съд е компетентен да разгледа и изобщо молба за образуване на производство за издаване на европейска заповед за плащане.
В случай че вие разполагате с европейска заповед за плащане, чието изпълнение бихте искали да реализирате на територията на Република България, или тепърва искате да инициирате процедура по издаване на такава, можете да се свържете с нас. Нашият екип от адвокати – професионалисти би ви съдействал в производството, като ви представлява и ви помогне да съберете вземането си по най-лесния и бърз възможен начин.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Събиране на вземания в България
Признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държави извън Европейския съюз
Comments