Обезпечение на граждански иск
юни 26, 2017
Обезпечение на граждански иск – това е мярка, която ищецът по един граждански иск иска от съда да му бъде допусната, с цел да се подсигури, че при успешен за него завършек на делото, ще са налице активи на длъжника, от които да бъде събрана присъдената със съдебното решение сума.
В практиката обезпечение на граждански иск се прави, за да се предотврати опасността ответникът да се разпореди със свои активи и да ги укрие, като например ги прехвърли формално на близки лица, в случай че загуби делото.
Най-често исканите обезпечителни мерки в практиката са запор на банкови сметки или на моторни превозни средства, собственост на ответника, или пък възбрана на притежавани от него недвижими имоти. По-рядко кредиторите искат запор на дружествени дялове, ценни книги и др.
Шансът за събиране на дължимите суми, присъдени със съдебно решение е със сигурност по-голям, когато е сторено обезпечение на заведения иск.
Според момента, в който бива поискано, съгласно разпоредбите на „Гражданския процесуален кодекс“, обезпечението на иск бива два вида:
1) Предварително обезпечение на бъдещ иск – когато се търси преди да е заведен гражданският иск. В този случай се цели изненада върху ответника, за когото се предполага, че би могъл да се освободи от свои активи след получаване на исковата молба.
2) Обезпечение по време на висящ исков процес /т.е. след завеждане на исковата молба/. В този случай не се дължи отделна държавна такса за искане на обезпечение.
Съдът, когато е сезиран с искане за обезпечение на граждански иск, за да се произнесе по допускането му, следва да прецени две неща:
- че са налице достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на основателността на иска, и
- че е налице вероятност изпълнението на задължението да се окаже затруднено или невъзможно /например поради естеството на активите на ответника или на неговото поведение/.
Ако представените доказателства не са убедителни в подкрепа на предявения иск, съдът може да поиска от ищеца да внесе гаранционен депозит за допускане на обезпечение.
В нашата практика този депозит най-често е в размер до 10% /десет процента/ от размера на претендираното вземане по гражданския иск. Целта на депозита е да защити правата на ответника при евентуално отхвърляне на неоснователна и недоказана претенция. В този случай той ще може да претендира вредите, настъпили вследствие на незаконосъобразно допуснатото обезпечение, като предяви съответния иск.
След като е допуснато обезпечението и е издадена обезпечителна заповед, обезпечителният процес навлиза в „същинската“ си фаза – а именно образуване на изпълнително дело при съдебен изпълнител и налагане на допуснатия запор или възбрана. В случай че е допусната обезпечителна мярка „възбрана върху имот“, в практиката е възможно страната сама да извърши вписване на възбраната, като представи издадената от съда обезпечителна заповед в съответната служба по вписванията.
Препоръчително е подготовката на молба за обезпечение на граждански иск да бъде извършена от адвокат, който да консултира ищеца относно най-подходящите обезпечителни мерки. Опитният специалист проучва активите на ответника, подготвя молбата за обезпечение и доказателствата към нея така, че да съдът да бъде убеден в основателността на искането и да не отхвърли молбата. Това е начин да бъдат увеличени шансовете за допускане на обезпечение, без съдът да поиска депозит от ищеца.
*Горната информация не представлява правен съвет или становище. За помощ по индивидуален ваш случай, можете да се свържете с нас.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Събиране на вземания в България
Неизпълнение на договор по време на извънредното положение
Форсмажор или е извънредното положение в България
Comments