Защита по съдебен ред срещу публично нанесени обида и клевета
март 27, 2017
Обидата и клеветата са противоправни деяния, насочени
срещу личността на конкретен човек, целящи пряко да въздействат негативно върху
нея. Те най-често засягат чувството за чест и достойнство на човека, или
увреждат неговия авторитет и добро име в обществото, професионалната му или
творческа репутация. Но могат да го унижат и по друг
начин, най-често пред други лица, които присъстват. В резултат на тяхното извършване
лицето, за което се отнасят обидните или клеветническите твърдения, пострадал
от обида или клевета, може да претърпи имуществени /например загуба на приходи/
и неимуществени вреди /напр. негативни чувства и емоции, стрес, депресия,
социална изолация, негативно отношение в семейството или работата и др./. И двата вида вреди са оценими в
пари, които се претендират по съдебен ред в дело срещу извършителя.
Тук се включват както директно отправените обиди и обидни
квалификации, така и позорните и негативно възприеманите от гледна точка на
обществото клеветнически
твърдения за конкретен човек; включително в частност отправяни
пред трети лица обвинения към него за
извършено от него престъпление или неморално действие, заплахи и т.н.
Съдебната защита срещу обида или клевета в практиката бива два вида:
1) По
наказателноправен ред чрез
завеждане на дело от наказателно-частен характер, когато се търси по частен път съдебна защита и справедливост от страна на
наказателния съд срещу престъпленията обида или клевета /като няма проблем да
бъде присъединен и граждански иск за парично обезщетение за претърпените от
деянието вреди/. Обидата и клеветата са престъпления от частен характер – т.е.
не прокурорът, а пострадалото лице е този, който (лично или чрез адвокат) инициира наказателното
производство чрез подаване на частна тъжба до компетентния наказателен съд. Образува
се наказателно дело,
в което съдът – при успешно проведено доказване на всички елементи от състава
на престъплението обида
или клевета, ще признае подсъдимия за виновен и ще му наложи наказание
/глоба и обществено порицание/ и ще се произнесе по гражданския иск за
обезщетение от обида или клевета, ако такъв паричен иск е бил
предявен от пострадалия.
2) По
гражданскоправен ред, когато се преследва репарирането /обезщетяването/ на
причинените с обидата или клеветата имуществени или неимуществени вреди.
Последните биват най-нормалната и закономерна последица от нанесена обида или
клевета и обезщетяването им става чрез иск за парична сума, която да компенсира пострадалия. Гражданският съд, ако
установи основателността на иска, ще осъди ответника да заплати обезщетение за обида или клевета на
ищеца за причинените му вреди в справедлив размер, който да ги компенсира. Този
вид съдебна защита е по-разпространен в практиката ни като предпочитан от
клиентите, пострадали от
обиди и клевети – особено в случаите, когато се претендира обезщетение
от медии – телевизии, издатели на печатни медии, собственици на уебсайтове и
т.н. за публично нанесени клевети или обиди.
Важно е
тук да се отбележи, че ако е заведен прекомерен по размер граждански иск (т.е. ищецът претендира нереално
висока сума), и този иск бъде /частично/ отхвърлен, то съдът ще осъди ищеца да заплати сторените от
ответника разноски по неговата защита, ако такива са били претендирани. Затова
в случаите на претърпяна обида или клевета, преди завеждане на дело е важен
съветът от адвокат-професионалист в делата за клевети и обиди
относно размера на разумно и реално обезщетение, което ще се претендира в съда,
за да се избегнат евентуалните неприятни последици за ищеца.
„Как да съдя вестник/телевизия за нанесена ми обида или клевета?“
Благодарение
на развитието на средствата за масово осведомяване /вестници, списания,
интернет-сайтове, телевизия, радио, социалните мрежи/ все по-често обидите и
клеветите се осъществяват публично и биват възприемани от множество хора
/читатели, слушатели или зрители/. Поради тази причина и пострадалите са
предимно публично известни личности /политици, обществени дейци, артисти,
спортисти, хора от шоубизнеса и др./. Но не са малко и случаите, в които
обикновени граждани стават жертви на клевета и обида, нанесени пред широк кръг
от хора, най-често в
новинарски публикации или емисии от криминалната хроника. Така например
социалните мрежи /Facebook, Twitter, Instagram/ нерядко са били средство за
нанасяне на обида и клевета от
страна на един човек към друг. В българската съдебна практика вече са
налице дела, образувани по частни тъжби или искове на граждани и организации,
пострадали от позорящи публикации на потребители в социалните мрежи.
В горните случаи се осъществяват квалифицираните състави на обидата и клеветата, поради което, ако бъдат доказани, то наказанията и/или присъдените обезщетения за причинени вреди от гражданския съд са в по-големи размери. Ако обидата или клеветата са нанесени чрез публикувана статия във вестник, списание или уебсайт, без обаче да е посочен авторът на публикацията, за пострадалото лице е налице възможността да съди издателя на печатното издание или собственика на уебсайта (каквито са повечето съдебни дела за клевета или обида). В тази хипотеза съдебната защита може да се реализира единствено пред гражданския съд, тъй като юридическите лица не могат да носят наказателна отговорност. Практиката ни е богата с подобен тип съдебни дела
В случай че печатното издание, чрез което е нанесена обидата или клеветата, се разпространява в повече от една държави-членки на Европейския съюз, следва да се съобразят правилата за определяне на гражданския съд, който е компетентен да реши делото. Съгласно член 7, ал. 2 от „Регламент /ЕС/ №1215/2012г.“ на Европейския парламент и на Съвета, компетентен е съдът на тази държава-членка, на територията на която са настъпили вредите или се очаква да настъпят. Възможно е обаче вредите да са настъпили на територията на повече от една държави-членки на ЕС. При такава хипотеза пострадалият може да заведе иск пред съда на държавата-членка, в която е установен издателят на печатното издание, или на всяка държава-членка, на чиято територия твърди, че е претърпял вреди.
По-специфичен е въпросът за определяне на компетентния съд, когато обидната или клеветническа статия е разпространена чрез интернет, тъй като тогава информацията се възприема изключително бързо от неограничен брой потребители. При това положение пострадалият може да предяви иск за обезщетение на всички нанесени му вреди пред съда в държавата-членка, в която е съсредоточен центърът на интересите му /напр. местоживеене, месторабота/. Съществува и споменатата вече възможност да сезира съда на всяка друга държава-членка, но само за вредите, които е претърпял на нейна територия.
При нужда от допълнителна информация по горните въпроси или съдействие за нанесена клевета или обида, се свържете с нас в секцията на сайта „контакти“ .
Можете да прочетете и другите свързани статии:
Представителство по съдебни дела.
Обезпечение на граждански иск.
Извънсъдебно уреждане на спорове.
Comments