ФОРСМАЖОР ЛИ Е ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
март 24, 2020
НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА ЛИ Е ПАНДЕМИЯТА И МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ПРЕТЕНДИРА СПИРАНЕ НА ДОГОВОРНИТЕ СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ?
На 13.03.2020г. Народното Събрание на
Република България обяви извънредно положение в страната за срок от един месец заради
разпространението на COVID-19.
Наложени бяха немалко ограничително
мерки /включително спиращи нормалната работа на голямата част търговски
дружества, магазини, заведения за хранене и предлагане на алкохол – ресторанти
и барове, училища и университети, фризьорски салони и много други/.
В тази обстановка съвсем естествено възникна въпросът дали обявеното извънредно положение в България представлява форсмажор /непреодолима сила/ по смисъла на Търговския закон? Дали страна по един търговски договор може да се позове на това обстоятелство и да претендира пред своите партньори спиране на сроковете за изпълнение на задължения по вече подписани договори?
Като адвокатска кантора, чиито клиенти са засегнати пряко или непряко от обявеното извънредно положение, прегледахме немалко становища, а и успяхме да осъществим свои собствени наблюдения по отношение на извънредното положение. Благодарение на това, в настоящата статия ще ви представим един малко по-различен поглед по така поставения въпрос, от отговора на който зависят немалък брой текущи бизнес отношения.
За да представим своята гледна точка върху гореописания въпрос, на първо място следва да обърнем внимание върху законовата регламентация на т.нар. „форсмажор“. Търговският Закон на Република България си служи с понятието „непреодолима сила“ като основание за (временно/срочно) освобождаване от неблагоприятните последици от неизпълнението или неточното изпълнение на поети по договор задължения. В практиката много често може да срещнете вместо това термина „форсмажор“ или „форсмажорно обстоятелство“.
Непреодолимата сила е регламентирана в
разпоредбата на чл. 306 от Търговския закон. Оттам могат да се изведат и
основните елементи от фактическия й състав.
Съгласно така посочения законов текст: „Непреодолима сила е непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на
договора.“. Основната същност на непреодолимата сила се състои
в освобождаването на длъжника по един договор от отговорност за неизпълнението
на неговите задължения по този договор.
Основанието на освобождаването от
отговорност е невиновната невъзможност за изпълнение на договора, пред която е
изправен длъжникът. Тази невъзможност е продиктувана и възниква от
обстоятелства, които са изцяло извън контрола на длъжника. И без той да има
възможност да ги предотврати, да им повлияе, да реагира адекватно срещу тях.
С оглед на съдържанието на чл.306 от Търговския
закон може да се направи извод, че елементите от фактическия състав на
непреодолимата сила са няколко:
- Непредвидимост
на настъпилото обстоятелство;
Според нас обявяването на извънредно положение в Република България може да се приеме като непредвидено обстоятелство, което не би могло да бъде предвидено по никакъв начин. Тук трябва да се отбележи, че такова положение се обявява за първи път в новата история на страната. Поради което за нас е безспорно, че всеки един съд в страната би следвало да приеме за доказано съществуването на този елемент от фактическия състав на непреодолимата сила.
2. Непредотвратимост на настъпилото обстоятелство
Видно от
цитирания текст на чл.306 от ТЗ, българският законодател е поставил непредвидимостта
и непредотвратимостта на настъпилото обстоятелство (събитие) в условията на
алтернативност. Трябва обаче да се има предвид, че в съдебната практика тези
две предпоставки следва да са налице и да съществуват едновременно.
Обявяването на извънредно положение в Република България може да се приеме като непредотвратимо обстоятелство. Тоест страните по един договор не биха могли да го предотвратят или избегнат по никакъв начин, дори да проявяват дължимата грижа на добър търговец по смисъла на закона. Особено като се вземе предвид причината за неговото обявяване – разпространението на опасен вирус /коронавирус/, по отношение на който е известно, че може да има летален изход. И за който все още към настоящия момент не е обявено ефективно лечение.
3. Извънреден характер на настъпилото обстоятелство
Доколкото
чрез въведеното извънредно положение в страната се въвеждат мерки, които водят
или може да доведат до необичайни рестрикции, ограничения и трудности при
осъществяването на нормалните търговски практики, то считаме, че този елемент
от фактическия състав също е налице.
Въведените мерки са от извънреден характер и поради това страните по един договор не биха могли да се съобразят с тях при сключването на договора, съответно при уговарянето на сроковете за изпълнение на своите задължения. Като допълнителен аргумент тук може да се посочи, че извънредното положение не е периодично повтарящо се събитие, което да възниква през определен интервал от време или на конкретна дата всяка година. Поради което страните по един търговски договор винаги ще бъдат изненадани (т.е. неподготвени) от неговото въвеждане.
4. Настъпилото обстоятелство следва да е възникнало след сключване на договора
Позоваването на непреодолима сила може да стане не само ако са налице посочените по-горе елементи, но и ако обявяването на извънредното положение в страната е станало след като вече сте сключили съответния договор. В случай, че подписването на договора и влизането му в сила е станало след 13.03.2020г., този последен елемент от фактическия състав няма да бъде налице. Поради което длъжникът по договора няма да бъде в позиция да се позове на непреодолима сила.
5. Според нас съществува още един важен елемент, който характеризира проявлението на непреодолимата сила, или на т.нар. „форс-мажор“. А именно към момента на възникването му е неясно и не би могло да бъде посочено колко ще продължи това непредвидено обстоятелство и дали същото ще се видоизмени с времето. Съответно, дори ако е налице конкретен срок на проявлението му, то да е много вероятно същият да бъде удължен. В практиката страните по един сключен договор много често не знаят колко ще продължи проявлението на форс-мажорното обстоятелство, поради неговото естество (природно бедствие например). И именно затова е толкова важно своевременното уведомяване на ответната страна по договора за наличието на подобно обстоятелство.
С оглед на
гореизложеното, всеки един човек би заключил, че елементите от фактическия
състав на непреодолимата сила (форсмажора) са налице, поради което длъжниците
по търговски договори биха могли да се позоват на обявеното извънредно
положение, за да бъдат освободени от отговорност за неизпълнение на договора.
Мнението на
нашата адвокатска кантора е, че съществуването на посочените по-горе елементи
не обосновава автоматично наличието на форсмажор по един вече сключен договор. Извънредното
положение не може да се превърне автоматично в извинително обстоятелство за
евентуална забава в изпълнение на задълженията на една от страните по него.
И бихме
искали да ви представим следния пример: Сключили сте предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и вашият строител (продавач) ви уведомява, че
е налице форсмажор заради обявеното извънредно положение в България. От друга
страна вие сте забелязали, че в съседство друг строител продължава да строи без
никакви проблеми. Поради което съвсем естествено се питате: „Какво следва да
направя в такава ситуация?“. Отговорът е – да си потърсите правата (и
съответните неустойки за забава), ако строителят забави изпълнението на своите
задължения по сключения с вас договор.
В нашата
практика сме имали и още по-фрапантни случаи, при които строител се позовава на
непреодолима сила (форсмажор), но в същото време продължава да строи, като
очевидно цели по този начин изкуствено удължаване на сроковете по договора. С
цел да опита да избегне плащане на неустойки за забава към своите купувачи.
Ние
считаме, че преценката дали е налице непреодолима сила, следва да се прави във
всеки един конкретен случай поотделно. Като бъдат взети предвид всички относими
към конкретния случай обстоятелства.
Дори и
елементите от фактическия състав на непреодолимата сила да са налице, напълно е
възможно страната-длъжник по договора да не е никак затруднена при изпълнението
на своите задължения. Съответно да липсва правно основание тя да се позовава на
форс-мажорни обстоятелства.
И в
контекста на поставените по-горе примери в сферата на строителството, следва да
се отбележи, че въведеното в страната извънредно положение засега не включва затваряне
на строителни магазини, складове и борси, нито забрана на работниците на
подобни (вкл. строителни) обекти да ходят на работа.
Поради това
няма как да се приеме, че един строител е затруднен да изпълнява своите
задължения, ако същият може безпрепятствено да се снабдява със строителни
материали, да ползва съответните свои подизпълнители (към които също липсват
подобни административни забрани) и да осигури нормален работен процес.
В случай че
строителят се позовава на такива спънки и затруднения, то той следва да
установи (докаже) тези трудности по надлежния ред. Това важи, разбира се, не
само за отношенията в строителството, но и за бизнес отношенията във всеки един
бранш в страната.
Не на
последно място следва да се отбележи, че ако длъжникът по един договор вече е
бил в забава, той не може да се позовава на нововъзникналата непреодолима сила.
Ако вече са изтекли уговорените по един договор срокове за изпълнение от страна
на длъжника (например срок за изграждане на сграда, срок за доставка на стока и
т.н.), наличието на извънредно положение в страната не освобождава длъжника от
отговорност, ако съответният срок е изтекъл преди датата 13.03.2020г. – датата
на обявяване на извънредното положение. Съответно отсрещната, изправна страна по
договора има правото да иска плащане на неустойки за забава (съответно за
неизпълнение, в зависимост от конкретния случай).
За пълнота
на настоящото изложение следва да се отбележи и още един важен аспект на
непреодолимата сила и на възможността длъжник по един договор да се позове на
форсмажор: задължението на длъжника да уведоми своя кредитор своевременно/в
подходящ срок за настъпването на въпросното извънредно обстоятелство, което му
пречи да изпълнява договора.
В повечето
договори страните уговарят конкретен срок за изпращане на такова уведомление, с
изтичането на който се счита, че не е налице форсмажор. Ако обаче не сте
уговорили срок, то законодателят е казал, че уведомлението се изпраща в
„подходящ срок“.
Подходящият срок се определя в зависимост от конкретните обстоятелства и специфики на договора и отношенията между страните, но според нас един подходящ срок не би следвало да се по-дълъг от седмица или две, считано от настъпване на извънредното обстоятелство /форсмажор/. С други думи би било неоснователно позоваване на вече изтекло преди шест месеца форсмажорно обстоятелство, само и само тепърва да бъде оправдана забава в сроковете на завършване на дадена сграда, с цел неплащане на неустойки за забава.
Адвокатско дружество „Йосифова, Иванов и Петров“ може да съдейства на граждани и юридически лица, които са сключили договори, по отношение на които насрещната страна се позовава на непреодолима сила, основавайки се на обявеното извънредно положение в страната. В случай че имате въпроси, не се колебайте да се свържете с нас чрез секцията “контакти”.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Неизпълнение на договор по време на извънредно положение
Събиране на вземания в България
Предварителен договор при прехвърляне на недвижим имот
Comments