Мерки срещу изпиране на пари по новия ЗМИП

май 8, 2019

От 01.10.2018г. кръгът на задължените лица по ЗМИП бе значително разширен

С приемането на Закона за мерките срещу изпиране на пари / ЗМИП / бе въведено задължението всички юридически лица в България да обявят своите действителни собственици. Законодателят очерта и конкретните мерки срещу използването на финансовата система за целите на изпиране на пари.

Определен беше и новият кръг на задължените по закон лица, които са длъжни да спазват въпросните мерки в своята ежедневна работа.

Съгласно Закона за мерките срещу изпиране на пари / ЗМИП е в сила от 01.10.2018г./, задължените по закона лица, които следва да прилагат установените със закона мерки, са:

1. Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България по смисъла на Закона за кредитните институции;

2. другите доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и техните представители;

3. финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

4. обменните бюра;

5. застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, които са получили лиценз в друга държава членка, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от държава членка, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към Кодекса за застраховането;

6. лизинговите предприятия;

7. пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;

8. инвестиционните посредници;

9. колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране;

10. управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове;

11. пенсионноосигурителните дружества с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;

12. регистрираните одитори;

13. лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане;

14. нотариусите и помощник-нотариусите по заместване;

15. лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато:

а) подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно:

аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;

бб) управление на средства, финансови инструменти или други активи;

вв) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти;

гг) набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание;

дд) учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание;

ее) доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;

б) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция;

в) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот;

г) предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;

16. лицата, които по занятие предоставят:

а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;

б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;

в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква „б“ включително:

аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;

бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;

вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти;

17. частните съдебни изпълнители и помощник частните съдебни изпълнители;

18. лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти;

19. търговците на едро;

20. търговците на оръжие, петрол и петролни продукти;

21. организаторите на хазартни игри;

22. органите по приватизацията;

23. лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки;

24. министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;

25. юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси;

26. лицата, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;

27. професионалните съюзи и съсловните организации;

28. юридическите лица с нестопанска цел;

29. професионалните спортни клубове;

30. пазарни оператори и/или регулирани пазари;

31. Централния депозитар и другите депозитарни институции, които осъществяват дейност по регистриране на финансови инструменти и по прехвърляния на такива инструменти чрез откриване и водене на сметки на техните емитенти и/или притежатели;

32. политическите партии;

33. органите на Националната агенция за приходите;

34. митническите органи;

35. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор по смисъла на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (ОВ, L 122/1 от 3 май 2013 г.).

Всяко едно физическо или юридическо лице, попадащо под обхвата на някоя от 35-те точки, изброени по-горе, следва да прилага задължителните мерки срещу прането на пари. Законодателят в ЗМИП е предоставил доста общо описание на задължителните мерки, а именно:

– комплексна проверка на клиентите;

– събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;

– съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;

– оценка на риска от изпиране на пари;

– разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;

– разкриване на друга информация за целите на този закон;

– контрол върху дейността на задължените субекти по раздел II от тази глава;

– обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.

Прилагането на мерките, записани в чл.3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари / ЗМИП /, изисква всяко едно от задължените по закона лица, да създаде свои вътрешни правила, чрез които да гарантира спазването на мерките по време на своите бизнес отношения с трети физически и/или юридически лица, независимо дали последните са базирани в България или в друга държава.

Спазването на изискванията на закона е поверено на Държавна агенция „Национална сигурност“, като глобите при неспазването на ЗМИП и неприлагането на мерките за най-леките нарушения достигат до 10 000 лева (за физически лица) и до 20 000 лева (за юридически лица).

Глобите при по-съществените нарушения могат да достигнат и до 10 000 000 лева.

В случай, че имате нужда от съдействие във връзка със създаването на такива вътрешни правила, чрез които да отговорите на изискванията на ЗМИП, не се колебайте да се свържете с нас на посочените в секция „контакти“ телефони и електронна поща.

Можете да прочетете и другите свързани статии:

Мерки срещу изпиране на пари по новия ЗМИП

май 8, 2019

Comments