И ДЛЪЖНИКЪТ ИМА ПРАВО НА РАЗНОСКИ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО
януари 11, 2017
В изпълнителното производство всички разноски по изпълнението се събират от длъжника, като в това число се включват и сумите, платени от взискателя за адвокатско възнаграждение. Какво обаче се случва в случаите, когато се окаже, че изпълнително дело е заведено срещу едно лице без да са налице необходимите законови предпоставки, или пък изпълнителният лист бъде обезсилен? Трябва ли това лице да понесе разноските, направени от взискателя или точно обратното – неговите /на длъжника/ разноски следва да бъдат възстановени?
Отговорът на този въпрос се крие в утвърдения правен принцип, че разноските винаги се понасят от неизправната страна по делото.
Съгласно чл.79 ГПК разноските винаги са за сметка на длъжника, освен в определени хипотези /например длъжникът е платил съответните суми още преди завеждането на делото; отменен е или е признат за подправен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, и други/.
От нашата практика сме установили, че най-често длъжникът се освобождава от задължението за разноски, когато бъде обезсилен изпълнителният титул, въз основа на който взискателят е завел делото. В този случай длъжникът не дължи не само разноските, претендирани от взискателя, но и цялото вземане. Приема се, че и в този случай длъжникът с поведението си не е дал повод за завеждането на изпълнителното производство и се явява изправна страна. Съдебната практика е категорична, че в тази хипотеза разноски от него не се дължат и същите следва да бъдат понесени от взискателя по изпълнителното производство.
Интересният въпрос обаче е какво се случва с онези разноски, които длъжникът е направил – най-вече в случаите, в които е ползвал адвокат.
Житейската логика повелява тези разноски да бъдат поети от неизправната страна – в случая това е взискателят, който неправилно/незаконосъобразно е завел изпълнителното дело. Противното би означавало, че длъжникът в изпълнителното производство винаги е в по-неизгодна позиция, което противоречи на правния принцип за равенство на страните в гражданския процес.
В ситуация, в която е обезсилен изпълнителният титул на взискателя, е изпадал не един от нашите клиенти. В тези случаи поведението на длъжника е безвиновно и последиците от едно неправомерно водено срещу него дело не следва да са за негова сметка.
Тъкмо обратното обаче наблюдаваме на практика: мнозинството частни съдебни изпълнители отказват присъждането на разноски на длъжника за заплатено адвокатско възнаграждение. Твърдят, че това не е в компетенциите им и платените от длъжника суми си остават за негова сметка. Тезата им косвено предполага, че длъжникът трябва да е доволен, че изпълнението срещу него е прекратено, да е благодарен и да не предявява претенции да му бъдат възстановени сторените разноски. Тези доводи трудно могат да бъдат споделени от нас.
Фактът, че производството е прекратено въз основа на отпаднало основание не заличава вече сторените разноски, изразяващи се в ангажирането на адвокат. Освен това, произнасянето по въпроса за разноските произтича от процесуалния закон, осъществява се само по висящ процес и съответно подлежи на разглеждане само в производството, в което са извършени те. Следователно, когато съдебният изпълнител присъжда на длъжника направените в хода на производството разноски, той реализира общ принцип, заложен в ГПК, което попада изцяло в полето на компетентността му.
Неуважаването на молба на длъжника за присъждане на разноските би означавало, че той трябва да води отделно осъдително производство, с цел да се снабди с изпълнителен лист. Такова производство се явява безпредметно и в тази насока е и съдебната практика – „когато производството бъде прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист, разноските са за взискателя, като този въпрос се решава от съдия – изпълнителя в изпълнителното производство, а не в отделен исков процес” /Определение 6933 от 22.05.2013г., постановено по гр.д. 6270/2013г., ОС Пловдив/.
По изложения въпрос съществува празнота в законодателната уредба, както и противоречива съдебна практика.
В практиката ни сме се натъквали неведнъж на случаи, в които съдебните изпълнители приемат с постановление дължимостта на разноски в полза на длъжника, но отказват събирането им от взискателя поради липсата на изпълнителен лист за тях. Такъв акт сам по себе си се оказва безсмислен, тъй като реално не води до никакъв резултат, а и противоречи на друга установена практика на съдебните изпълнители.
Обичайно още с образуването на изпълнителното производство, взискателят претендира направените от него разноски за адвокатски хонорар, които в последствие се събират от длъжника. В тези случаи съдебният изпълнител не изисква от взискателя представянето на изпълнителен лист за тях. Вместо това същите се възлагат в тежест на длъжника с постановление и в резултат – биват събирани от него.
Лишено от правна и житейска логика е същото да не е приложимо и по отношение на длъжника. Kакто за разноските на процесуалния представител на взискателя липсва изпълнителен титул, така липсва такъв и за разноските за адвокат на длъжника. Противното би означавало, че е налице двояко приложение на правото, което би довело до умишлено влошаване положението на длъжника.
Въпреки това съществува съдебна практика в обратната посока – така например с определение 4282/22.12.2016г. по ч.гр.д.4331/2016г.
Софийският апелативен съд е приел, че длъжникът няма право да обжалва акта, с който съдебният изпълнител отказва да събере разноските му за адвокат. Съдът счита, че длъжникът не е легитимиран да обжалва действието на частния съдебен изпълнител, изразяващо се в отказ да извърши искано изпълнително действие – а именно да събере направените от длъжника разноски.
В този случай възможността на длъжника да получи тези разноски в рамките на изпълнителния процес е изчерпана. Той би могъл да търси от взискателя обезщетение в размер на сторените разноски по общия ред, като предяви иск по реда на чл.45 ЗЗД.
Казано иначе – и длъжникът има законово право на разноски в изпълнителното производство и може да настоява за присъждането им в негова полза, макар и в някои случаи да се налага образуването на отделно производство.
Ако се намирате в такава или сходна ситуация, свържете се с нас, а ние ще направим всичко възможно, за да защитим правата ви по най-добрия начин.
Comments