ПРОЦЕДУРА ПО ВРЪЧВАНЕ НА СЪДЕБНИ КНИЖА НА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

март 10, 2016

В днешно време все по-често може да се чуе изразът „осъдиха ме без да разбера”. Истината е, че действащият закон наистина допуска възможността длъжник да бъде осъден доста лесно и бързо. Проблемът в областта произтича обаче не от законовите възможности, дадени по пътя на заповедното производство, както и от кратките преклузивни срокове, а главно от трудностите, произтичащи от въпроса с връчване на съдебни книжа по делата.

Съгласно чл. 38 ГПК съобщенията за връчване на съдебни книжа по делото на физическо лице се връчват на посочения от ищцовата страна адрес, а в случай, че не може да бъде открит на него – на настоящия или постоянния му адрес.

Доста по-ясно и категорично е разрешението на закона по отношение на юридическите лица. Те могат да бъдат призовавани само и единствено на един адрес, а именно на този, посочен в Търговския регистър. Ако търговецът е напуснал адреса си или се е преместил на друг, без обаче да обяви това, последното не е основание съдебните книжа да бъдат изпращани на друг адрес. Важи принципът за негативния декларативен характер на Търговския регистър, а именно – необявените в регистъра обстоятелства се считат неизвестни на всички трети лица.

С оглед на това, може да се окаже, че дружество отдавна преместило дейността си на друго място, продължава да получава кореспонденцията си на стария адрес. Разбира се, съществува и възможността търговецът да продължава да пребивава на адреса си, но по обективни причини съобщение да не му е било връчено, например:  развален звънец на вратата, заключена входна врата, липса на представител на дружеството в конкретен момент и други подобни. Не се отрича и възможността представителите на дружеството умишлено да се укриват.

Всичко посочено обуславя необходимостта от ясни и категорични правила за връчване на съдебни книжа на юридически лица, както и конкретни критерии за това, в кои случаи може да се приеме, че документите и призовките са редовно връчени и съответно съдебното производство може да бъде продължено, без това впоследствие да се окаже предпоставка за отмяна на съдебен акт или извършено процесуално действие.

Всеизвестен правен принцип е, че към търговеца законът подхожда като към професионалист. Това съответно означава и че към него същият е по-стриктен и не допуска отклонения от нормативно установените правила.

За да се счита спазена законовата процедура, при която съдебният връчител е установил, че на посочения в Търговския регистър адрес не пребивава търсенето юридическо лице, той трябва да е дал отговор на няколко основни въпроси, а именно:

• дали на адреса на управление на дружеството има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице;
• има ли обявено работно или приемно време;
• има ли в сградата помещения, в които пребивава търговецът; има ли  негови представители, наети работници и служители.

Редно е връчителят да събере сведения и от пребиваващите в сградата. Трябва да се даде отговор на въпросите – известен ли е на това място търговец с такава фирма и познато ли е някому изобщо юридическо лице с такова наименование;  пребивавало ли е на адреса някога такова дружество или негови представители или служители, по възможност – кога. Задължително е да се извърши отбелязване с кои точно лица призовкарят е разговарял, как те са получили информацията; как и при какви условия я е събрал той.

Съгласно съдебната практика за да констатира връчителят, че на посоченото място липсва търсеното юридическо лице, той следва да е положил усилия да го намери в подходящи часове. Според Решение № 85 от 30.03.2015г. по гр. д. № 4750/2014г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС /постановено по реда на чл. 290 ГПК/ „ГПК предпоставя посещение от връчителя на адреса на управление на търговеца в работен ден и в рамките на обичайното работно време (ако друго такова не е обявено на самия адрес), както и трайни (а не инцидентни) липса на достъп до канцеларията или ненамиране там на лице, което е съгласно да приеме съобщението.”

Следователно в разписката към призовката връчителят следва да посочи и часовете на посещението си на адреса, както и да докаже наличието на трайна липса на достъп до канцеларията на юридическото лице, а не инцидентно ненамиране на нейн представител. Отбелязва се колко пъти е бил търсен търговецът – следва да има поне две-три посещения на адреса в рамките на повече от един месец.

Всички посочени обстоятелства задължително трябва да фигурират в разписката за връчване на съдебни книжа по делото. Липсата на което и да е от тях опорочава процедурата по връчване и съответно създава предпоставка впоследствие да се приеме, че е налице нередовно уведомяване на страна по делото. Едва при кумулативното наличие на всички изброени предпоставки, съдът може да заключи, че лицето не може да бъде открито на адреса, поради причини, независещи от случайни обстоятелства, и да премине към залепване на уведомление по реда на чл.50 от ГПК.

Основните  предпоставки за да бъде залепено уведомление на това основания са две, а именно:

1. ответникът не може да бъде намерен на адреса, който е посочен по делото не пребивава там или защото се укрива и
2. не може да се намери лице, което е съгласно да получи съобщението – представител и служител на дружеството.

Едва при изпълнението на всичко това и изтичането на срока, посочен в залепеното уведомление, съдът може да приеме, че съдебните книжа са редовно връчени и могат да бъдат приложени по делото.

Обстоятелствата, поради които не е осигурен редовен достъп на връчителя до помещенията на търговеца, които не са от извънреден характер, не са основание за отмяна на редовното връчване на съдебни книжа.

При всички останали случаи, в които не може да бъде доказано наличието на такива непредвидими и непреодолими обстоятелства, може да се приеме, че процедурата по връчването на съдебни книжа е редовна и търговецът сам е поставил себе си в неизгодна позиция, неспазвайки законовото си задължение за осигуряване на достъп до канцеларията си.

Това крие голям риск за търговското дружество. По пътя на чл. 410 или чл. 417 ГПК мним кредитор, разполагащ с информация за търговеца, лесно може да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист и да започне изпълнително производство срещу него. Поради невъзможността за достъп до канцеларията на юридическото лице и ненамирането на негови представители, връчване на съдебни книжа по изпълнителното делото също ще се счита редовно, а оттам и всички изпълнителни действия ще бъдат извършени в съответствие със закона. Като резултат може да се окаже, че дружеството е със запорирани банкови сметки, изнесено е на публична продан неговото движимо и недвижимо имущество. В тези случаи търговецът трудно би успял да излезе от ситуацията, за разлика от едно физическо лице.
Повече информация за нашите услуги можете да намерите в секцията „Правни услуги“.

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Събиране на вземания в България

Comments

comments