ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ МАРКИ
април 3, 2016
Национална, европейска или международна регистрация на търговски марки избират фирмите
Съгласно чл. 9, ал. 1 Закон за марките и географските означения „марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица”. Или най-просто казано – марката е „лицето” на един производител, неговият отличителен знак. Именно благодарение на търговската марка стоките и услугите на един търговец се разпознават на пазара от обществото и съответно се предпочитат пред други предлагани такива.
За да използва обаче един търговец свободно своята търговска марка и да може да я брани от посегателства и фалшификации на трети лица, то на първо място той трябва да я регистрира като такава.
Към момента законодателството ни допуска регистрацията на търговски марки в три варианта:
- като национална търговска марка;
- като европейска търговска марка;
- като международна търговска марка.
Основният въпрос, задаван ни от наши клиенти в тази насока, е каква е разликата между трите вида търговски марки; каква закрила предоставя всяка една от тях и съответно какви са нейните предимства и недостатъци.
1. Национална търговска марка
Национална търговска марка се регистрира в резултат на административно производство, инициирано от заявителя пред Патентното ведомство на Република България. Самата процедура върви по Закон за марките и географските означения и отнема около година. В резултат на едно такова производство за притежателя на марката възникват специфични, изключителни права върху нея. Тези права най-общо казано са три – право свободно да използва регистрирания знак; да се разпорежда с него; както и да забрани на всяко друго трето лице да го използва без негово съгласие в търговската си дейност.
Важно е да се отбележи обаче, че тези си права маркопритежателят може да упражнява само на територията на Република България, тъй като неговата марка е регистрирана като национална. Следователно същият не може да търси защита по отношение на нарушения, извършени извън пределите на държавата.
Основно предимство на националната марка са ниските такси за нейната регистрация. Производството се явява значително по-евтино в сравнение с другите два вида, което съответно я прави особено привлекателна за малкия и средния бизнес, които не излизат извън пределите на българската държава.
2. Европейски търговски марки
С доста по-широк териториален диапазон на действие е европейската марка или така наречената „марка на Европейския съюз”. При регистрацията на такава марка, нейният притежател може да упражнява своите изключителни права върху знака не само на територията на България, но и на територията на всички държави членки на Европейския съюз.
Самото производство се води пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) по реда, посочен в Регламент 40/94 на Съвета на ЕС, както и в Регламент 2015/2424 на Европейския парламент и Съвета. Процедурата се инициира директно пред EUIPO, като заявлението за регистрация може да бъде подадено и по електронен път.
Предвид сравнително ниските такси за регистрация на търговски марки, този тип регистрация е предпочитана от наши клиенти, които търгуват в рамките на целия Европейски съюз.
3. Международна търговска марка
Регистрацията на международна марка е тази, която предоставя най-широко териториално поле на защита, тъй като фактически заявителят сам посочва държавите, на чиято територия би искал неговата марка да се ползва със закрила. Този тип марка е особено подходящ за големи производители, които предлагат стоки и услуги в цял свят.
Регистрирането на такава марка се извършва по Мадридската спогодба и Протоколът към нея и съответно закрила за нея може да се иска от всяка държава, страна по тях. Изискване за регистрацията на такава марка е първо да има регистрирана национална марка пред Патентното ведомство на Република България или поне подадена заявка за такава.
Основното предимство, което може да се посочи в полза на международната марка, е пестенето на време и средства. Макар да се заплащат такси, по-високи от тези за другите два вида марки, в случая производителят заплаща тези такси веднъж и получава закрила на територията на всички държави, които той сам е посочил. Процедурата се явява в пъти по-евтина и лесна в сравнение с хипотезата да се иска регистрацията на национална марка за всяка една държава, в която търговецът желае да развива дейността си и съответно за всяка да заплати отделна такса. Освен, че това би отнело значителен период от време, заявителят не може да бъде убеден, че неговата заявка със сигурност ще бъде одобрена навсякъде, където е поискал.
Друго предимство на международната марка е, че в случай, че производителят разшири бизнеса си на територията и на друга държави, то не е необходимо да инициира ново производство за регистрация на марка пред тези държави. Достатъчно е да поиска териториално разширение на своята, вече регистрираната международна марка, и тя ще се ползва със закрила и там.
Обобщено казано, какви търговски марки ще регистрира един търговец зависи най-вече от мащабите на неговата търговска дейност и съответно от преценката му с колко голяма териториална защита желае да се ползва неговият знак. Можете да се запознаете с предлаганите от нас улуги, в нашата секция „Защита на индустриалната собственост“.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Защита на търговска марка срещу неправомерно използване
Comments