ИСКОВЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ СРЕЩУ ПРОКУРАТУРАТА
август 2, 2020
Исковете за обезщетение за вреди от незаконосъобразно обвинениe се разглеждат по реда на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ответник по тези дела може да бъде само Прокуратурата на Република България, но не и други евентуално участващи по някакъв начин в наказателното производство органи (като МВР, съдилищата, ДАНС или др.). Това е така, защото именно Прокуратурата е процесуалният субституент на държавата при реализиране отговорността по гореописаната разпоредба на ЗОДОВ.
В наказателното производство, образувано за извършено престъпление от общ характер, фигурата на обвиняемия възниква с неговото привличане като обвиняем във фазата на досъдебното производство. Това става с нарочно постановление.
В някои случаи, образуваното досъдебно производство впоследствие може да бъде прекратено от наблюдаващия прокурор и съответно – повдигнатото обвинение да бъде изцяло оттеглено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деецът е амнистиран.
В други случаи повдигнатото обвинение, съответно внесеният обвинителен акт, не издържа в съда и последният се произнася с присъда, с която обявява подсъдимия за невиновен и го оправдава.
Във всички тези случаи, за лицето, привлечено като обвиняем, възниква законовото право да предяви иск срещу Прокуратурата на Република България за парично обезщетение на вредите, причинени му вследствие на незаконосъобразно повдигнатото и поддържано обвинение срещу него от страна на държавното обвинение.
При този вид граждански дела се претендира репариране на всички причинени на увреденото лице неимуществени и имуществени вреди, които са „пряка и непосредствена последица“ (чл.4, ал.1 ЗОДОВ) от така повдигнатото и поддържаното обвинение от Прокуратурата срещу него, което впоследствие е отпаднало (дали чрез прекратяване на досъдебното производство срещу ищеца, дали чрез влязла в сила оправдателна присъда от съда в негова полза). Редно е да се отбележи, че наред с това се претендират и причинените на ищеца морални и имуществени вреди от периода на евентуално взетата срещу него в хода на наказателното производство мярка за неотклонение (задържане под стража, домашен арест). В случай на налагане на такива мерки спрямо лицето, последното също може да търси обезщетение.
Делата по искове за обезщетение срещу Прокуратурата се разглеждат в гражданските съдилища, на основание чл.2, ал.3 от ЗОДОВ. Тези искове се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увреденото лице. В рамките на такива производства са допустими всички доказателствени средства, предвидени в Гражданско-процесуалния кодекс, с които да се установяват и доказват причинените на ищеца (лице с отпаднало обвинение) неимуществени и имуществени вреди.
Няма законово ограничение за максимум на размера на моралните вреди, които да бъдат претендирани от ищеца, но все пак, за да бъдат присъдени, същите следва да бъдат конкретно доказани. Следва да се отбележи, че размерът на присъжданите обезщетения по делата срещу Прокуратурата за вреди, зависи от множество взаимосвързани обстоятелства, като:
– видът и тежестта на повдигнатото обвинение;
– продължителността на наказателното производство, в което ищецът е участвал като обвиняем и извършените процесуално-следствени действия с негово участие;
– евентуално взетите мерки за процесуална принуда срещу него;
– характерът, интензитетът и продължителността на претърпените от лицето негативни състояния, емоции и преживявания;
– отражението на воденото производство срещу него в средата му на живот и т.н.
Съвкупността от всички подобни фактори формира размера на паричната претенция, която ищецът може да претендира в съда. Поради тази причина е от изключителна важност при подготовката за завеждане на подобно дело за обезщетение срещу Прокуратурата да бъде правилно преценен размерът на претенцията за вреди, която ще бъде претендирана в съда, с оглед присъждането на разноски на участвалите в делото страни. Причината за това се корени в залегналия в гражданския процес принцип, че при частично отхвърляне на иска, разноските биват присъждани само пропорционално на уважената част, като наред с това и на ответната страна по делото ще бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част от иска – на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
Правото на иск за обезщетение срещу Прокуратурата от незаконосъобразно обвинение следва да бъде разграничено от правото да се претендира обезщетение за нарушаване на изискванията на чл.6, пар.1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) за разглеждане на делото от съда в разумен срок.
Необоснованата продължителност на съдебното производство и забавените съдопроизводствени действия не са процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Тя представлява отделно, самостоятелно право на иск по чл.2б от ЗОДОВ, по което съдът е пасивно легитимиран да отговаря като представител на държавата. Ищецът следва да упражни това свое право, ако е възникнало, в отделно, самостоятелно гражданско дело за вреди, в рамките на шест месеца след датата на влизане в сила на акта, с който е прекратено наказателното производство срещу него.
Ако срещу Вас е водено досъдебно производство, в което сте бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер и съответното производство е прекратено или ако сте бил оправдан от съда с влязла в сила присъда, с която сте признат за невиновен за извършено престъпление от общ характер, то Вие можете да се свържете с нас, за да осъществим първоначална консултация относно Вашата възможност да упражните законовото си право да претендирате обезщетение от Прокуратурата.
Адвокатско дружество „Йосифова, Иванов и Петров“ може да Ви представлява изцяло в рамките на цялото производство, независимо пред кой съд следва да бъде заведено делото за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни действия на Прокуратурата на Република България.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Представителство на пострадали от престъпления в България
Жалба срещу прокурорско постановление
Отговорност на държавата и общината за вреди
Comments