Конфликт между съсобственици
февруари 13, 2018
Когато правото на собственост върху един имот се притежава от две или повече лица /т.е, когато е налице съсобственост/ е почти невъзможно да не възникнат спорове или конфликт между съсобственици.
Кога е налице съсобственост?
Съсобственост може да възникне при наследяване между наследници; в резултат на правна сделка /например когато купувачите или надарените са повече от един/; по давност – при т.нар. съвладение, когато повече лица владеят имота с намерението той да стане тяхна „обща собственост“. Съсобственост е налице и между етажните съсобственици върху общите части на сградата.
Най-често проблемите, които възникват при конфликт между съсобственици, са резултат от разногласия за начина на управление и ползване на имота, за разпореждането с него, както и от разногласия, свързани с разноските за поддържане на имота /т.нар. необходими разноски/.
Решението за начина на управление на имота се взима от тези съсобственици, които притежават повече от половината от всички дялове. Възможно е повече от половината от общия имот да се притежава само от един от съсобствениците.
Ако мнозинството от съсобствениците на постигне съгласие по въпроса или в случай че малцинството счита, че взетото решение е вредно за имота, всеки от съсобствениците може да предяви искане пред съда за разпределяне ползването на имота и да бъде назначен управител. В производството по този иск трябва да участват всички съсобственици, тъй като те се явяват т.нар. необходими другари. Съдът следи служебно за правилното конституиране на страните и обезпечава участието на всички необходими другари. Ако не изпълни това свое задължение и някой от съсобствениците не вземе участие в процеса, решението на съда ще бъде недопустимо, което би довело до неговото обезсилване.
Идеята на законодателя е да защитава преди всичко интереса на „общността на съсобствениците“ с цел имотът да остане в тази общност. Затова в случаите, в които някой от съсобствениците реши да продаде дела си на трето лице /да излезе от общността/, законът предвижда за този съсобственик задължението да предложи най-напред на останалите съсобственици да закупят неговия дял на същата цена и при същите условия, при които иска да го прехвърли на това трето лице. Едва след като има съгласието на всички съсобственици /т.е., никой от тях не желае да купува/, той може да сключи договора за покупко-продажба с третото за общността лице. За целта ще трябва писмено да докаже пред компетентния нотариус спазването на това изискване.
Ако покупко-продажбата се извърши без да е изпълнено горното изискване или третото лице закупи частта на съсобственика-продавач при условия, които са във вреда на останалите съсобственици, всеки от последните може да предяви иск за изкупуването на тази част пред съда при спазването на някои законови изисквания.
В много случаи, за заобикаляне на тази законодателна уредба, съсобственикът, желаещ да прехвърли дела си на трето лице, оформя сделката като дарение или замяна. При този вид сделки не се изисква съгласието на останалите съсобственици за прехвърлянето на дела на трето за общността лице. Обикновено тези хипотези настъпват при влошени отношения между съсобствениците и споровете между тях често продължават и след прехвърлянето на дела.
Въпросите за разрешаване между собствениците на един имот са най-различни, зависят от много обстоятелства, включително от самия имот – неговия вид, възможност да бъде предмет на делба и др. В случай че и пред Вас е възникнал подобен казус на конфликт между съсобственици, можете да се запознаете с нашите адвокатски услуги в сферата на вещното право и да се обърнете към нашия екип за съдействие за разрешаване на случая.
Повече за продажбата на недвижим имот можете да прочетете в следната статия:
ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ В БЪЛГАРИЯ
Comments