Докато тече делбата – кой ползва имота?
юли 3, 2017
Права на съсобствениците и привременни мерки при делба на недвижим имот
Съдебните производства по делба на недвижим имот често продължават с години. В практиката ни приключването тези дела отнема и над десетилетие, особено когато съсобствениците/сънаследниците са много на брой, или пък са налице спорове за собственост. Усложнения произтичат от това, че делбата протича в две фази, всяка от които завършва с постановяване на съдебно решение, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол в три инстанции.
Продължителността на делата за делба на недвижим имот поставя пред съсобствениците проблема за това кой да ползва имота докато тече делото. Често имотът се оказва «обсебен» от един съделител, докато останалите с години търпят загуби и пропуснати ползи от невъзможността да ползват своята собственост. Неползващите съсобственици не могат нито да живеят в имота, нито да получават гражданските плодове от него – наем, рента, освен ако не предприемат нужните правни действия за защита на своите интереси.
В гореопосочените случаи е от изключително значение възможността съделителят да поиска от съда да определи привременни мерки – а именно, кой съделител кои имоти от масата на делбеното имущество да ползва до окончателното приключване на делото, съответно какви суми да заплаща на останалите съделители за това ползване. Обичайно цената на ползването се установява със съдебно-икономическа експертиза, която дава информация за пазарния наем на имота.
Искането за определяне на привременни мерки следва да бъде направено изрично, т.е. съдът не се произнася служебно по този въпрос. Съгласно чл. 344 ал.1 ГПК определението за привременни мерки се постановява заедно с решението по допускане на делбата, т.е. в първата фаза. То обаче влиза в сила само в случай че не бъде обжалвано.
Определението за привременни мерки може да бъде също така изменено по всяко време до приключване на делото за делба.
Освен привременни мерки, съделителят може да поиска от съда и обезщетение за ползването на имота за изминал период. Това е отделен иск, който може да бъде съединен с този за делба на недвижим имот.
Важно е да се знае и че съгласно чл.31 ал.2 от „Закона за собствеността“, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Необходимо е ползващият съсобственик да бъде поканен да заплаща на останалите съсобственици определена сума. В практиката най-подходящият начин за това е чрез изпращане на нотариална покана.
Ако обаче съсобственикът е отдал общия имот под наем, който сам получава, то той дължи на останалите съсобственици пълния размер на получените суми и за периода, изминал преди получаване на поканата. В този случай е без значение кога е изпратена покана. Важно е да не е изтекла съответната погасителна давност за вземането.
В светлината на гореизложеното е видно, че определянето на привременни мерки и обезщетение за ползване по време на съдебно производство за делба се характеризира с повишена правна сложност. Става въпрос за отделни искания/искове, размерът на които подлежи на установяване с експертиза, а често фактът на ползване изисква и пълно доказване чрез свидетелски показания, писмени доказателства и др. Но извършването на такива мерки подсигурява интересите на молителя във финансов аспект през дългия период, в който може да се проточи делото за делба на недвижим имот.
Екипът ни от адвокати е на разположение, в случай че имате необходимост от процесуално представителство по всякакъв вид дела за делба. Моля да се свържете с нас.
Comments
свързани статии