РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ И РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД – ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ
януари 5, 2023
Съгласно българското законодателство, прекратяването на един сключен граждански брак може да стане само по съдебен ред. Компетентен да разгледа такъв иск е районният съд. Съдопроизводството по разтрогване на брака може да бъде инициирано само от единият или и от двамата съпрузи на основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака, в зависимост от конкретния случай. Така се открояват и двата вида иск за развод в практиката, като ще разгледаме основните разлики между тях и предимствата на единия спрямо другия вид съдопроизводство.
РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ ПО ЧЛ.50 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
Прекратяването на брак по взаимно съгласие се наблюдава в случаите, когато и двамата съпрузи са постигнали съвместно и непоколебимо решение да прекратят брачната връзка помежду си. Като израз на това съгласие се съставя писмено споразумение помежду им по реда на чл.51 от Семейния кодекс, в което те уреждат основните въпроси, касаещи отношенията им след прекратяването на брака. Това е удобно за двойки, които предпочитат по-бързо да прекратят своя брак. Характерно за този вид съдебен иск е, че:
– Делото протича бързо – обикновено в повечето случаи само за около два-три месеца след завеждането на иска в съда, като решението е окончателно. Съдебното решение не подлежи на обжалване и веднага влиза в сила, респ. може да бъде използвано от страните.
– Исковата молба до съда за прекратяване на брака по взаимно съгласие следва да бъде подписана лично и от двамата съпрузи;
– И двамата съпрузи следва да се явят лично в насроченото съдебно заседание по това дело и да потвърдят пред съдията и устно своето непоколебимо съгласие за прекратяване на брака помежду им.
– Съдебните разноски за подобно дело въобще не са големи, ако няма уреждане на собственост между съпрузите.
– Ако от брака има ненавършили пълнолетие деца, то съпрузите имат възможността да уредят със споразумението помежду си доста разширен режим на упражняване на родителските права и на личен контакт с децата, ако от брака има такива – което обстоятелство винаги е в интерес на децата.
– Важно предимство е, че съпрузите могат да уредят помежду си собствеността върху семейното движимо и недвижимо имущество, което не е възможно при развода по исков ред.
– в това съдопроизводство не се изследва въпросът за вината за прекратяване на брака.
РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД ПО ЧЛ.49 ОТ СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
Обикновено развод по исков ред бива искан от единия от съпрузите в случаите, когато страните не могат да постигнат съгласие за доброволното прекратяване на брака, респективно не могат доброволно да уредят своите отношения – свързани с делба на имущество, придобито по време на брака, с упражняване на родителски права и т.н. Иск за развод се подава и в случаите, когато ищецът счита другия съпруг за виновен за прекратяването на брака и иска да ползва законовите последици от това – като присъждане на парична издръжка, която да бъде заплащана от другия съпруг, присъждане на упражняването на родителски права върху ненавършили пълнолетие деца, използване на семейното жилище и т.н. В практиката има и случаи, особено при брак с чужденец, когато единият съпруг е изгубил връзка с другия и не желае да бъде обвързан повече от брачната връзка помежду им (в подобни случаи съдът назначава особено представител на другия съпруг, който не може да участва по делото).
Характерно за съдопроизводството по развод по исков ред е:
1) То протича много по-дълго, отколкото разводът по взаимно съгласие, решението може да бъде обжалвано на горна инстанция. Затова по това дело може да се отправи искане за привременни мерки по отношение на родителските права върху ненавършили пълнолетие деца и за временно използване на семейното жилище, докато трае делото.
2) Ищецът трябва задължително да се яви в първото заседание по делото; в противен случай, ако не го стори, делото се прекратява.
3) В това исково производство съдът не разпределя собственост на семейно имущество между съпрузите и те не могат да уредят този въпрос по съдебен ред на този етап.
4) Ако е отправено искане от някоя от страните, съдът ще се произнесе по въпроса за това чия е вината за прекратяване на брака. Това от своя страна ще има значение за това, на кой съпруг ще бъде присъдено упражняването на родителските права (а другият съпруг ще получи определен от съда режим на личен контакт с децата); ще доведе до присъждане на издръжка от виновния съпруг, ако такава е била поискана; има значение и за използването на семейното жилище след брака, ако такова е било поискано, както и за възлагането на разноските от делото.
Видно от горните специфики на всяко от двете алтернативни съдопроизводства, то важно е преди да се предприемат стъпки за прекратяване на брака, да бъде избран този съдебен път, който ще може да удовлетвори максимално исканията на развеждащите се страни, респективно на съпруга, който има желанието да прекрати брака. В житейска ситуация, когато брачната връзка между съпрузите сериозно е компроментирана по една или друга причина и е налице желание поне у единия за прекратяване на брака, е необходима помощта на бракоразводен адвокат, който да се опита да разясни на страните предимствата от едно безболезнено разтрогване на брака, което да бъде в техен интерес, с оглед спецификите на това производство и на последиците, които са трайни както за развеждащите се съпрузи, така и за децата от брака, ако има такива.
Ние можем да Ви предложим правна консултация, преговори с отсрещната страна и процесуално представителство в съда по всеки от двата вида дела за развод – по взаимно съгласие или по исков ред. За повече информация можете да се свържете с нас в секцията “контакти“.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
Развод с чужденец в България
Comments