Skip to content
Skip to content

50 минимални заплати за живот и работа от България: новият режим за дигитални номади

август 25, 2026

От края на 2025 г. България официално се присъедини към държавите, които предоставят специално основание за пребиваване на дигитални номади – граждани на държави извън Европейския съюз, които работят дистанционно и могат да извършват дейността си от България.

С измененията в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и правилника за неговото прилагане вече е уредена конкретна процедура за получаване на разрешение за продължително пребиваване като дигитален номад.

Едно от най-важните условия обаче е финансово: кандидатът трябва да докаже доход за предходната календарна година в размер на най-малко 50 минимални месечни работни заплати за България.

Кой може да получи разрешение като дигитален номад?

Законът обхваща няколко основни категории дистанционно работещи чужденци.

1. Служители на чуждестранна компания

Това са лица, които имат трудов договор с работодател, регистриран извън България, и изпълняват работата си дистанционно.

Кандидатът следва да представи документи за работодателя и за трудовото си правоотношение, включително длъжност, възнаграждение и срок на договора.

2. Собственици или управители на чуждестранни компании

Режимът е достъпен и за лица, които управляват или притежават дружество, регистрирано извън България, чрез което предоставят дистанционни услуги.

В този случай се представят документи за дружеството, неговите собственици, управление и дейност, както и доказателства за реално предоставяни дистанционни услуги.

3. Самостоятелно заети лица и фрийлансъри

Третата основна категория включва лица, които предоставят дистанционно услуги на клиенти извън България.

Законът изисква да бъде доказано, че услугите действително се извършват дистанционно. Необходимо е да бъде представен поне един договор с клиент, както и референция от получателя на услугите.

Условието „50 минимални заплати“

Едно от съществените изисквания на новия режим е кандидатът да разполага със:

средногодишен доход в размер не по-малък от 50 минимални месечни работни заплати съгласно българското законодателство за предходната календарна година.

Това означава, че не е достатъчно кандидатът просто да покаже налични средства по банкова сметка. Законодателят изисква доказване на доход, при това за предходната календарна година.

Размерът на необходимия доход следователно ще се променя заедно с минималната работна заплата в България.

Това е и един от ключовите въпроси, които трябва да бъдат проверени още преди започване на процедурата – дали кандидатът покрива изискването и с какви документи може убедително да докаже получения доход.

Как се доказва дистанционната работа?

Изискванията зависят от конкретния професионален модел на кандидата.

При служителите основните доказателства са трудовият договор и документите на чуждестранния работодател.

При собствениците на компании се изисква по-широк набор от документи – включително актуални регистрационни документи на дружеството, информация за собствениците и представляващите го лица и доказателства за предоставяните дистанционни услуги.

При самостоятелно заетите лица особено важни са договорите с клиенти и референциите от тях.

Правилникът поставя сравнително подробни изисквания към съдържанието на тези документи. Например референцията трябва да удостоверява, че услугите се предоставят изцяло дистанционно, както и да съдържа информация за срока и идентификационни данни на клиента.

Ето защо стандартна кратка препоръка от типа „работим успешно с X“ невинаги ще бъде достатъчна.

Чуждестранните документи трябва да бъдат оформени за България

Голяма част от документите при тази процедура по естеството си са издадени в чужбина – удостоверения от търговски регистри, документи на работодателя и други официални документи.

В зависимост от държавата на издаване може да бъде необходим апостил или друга форма на легализация.

Документите трябва да бъдат представени и с превод на български език, извършен и заверен по приложимия ред.

Това е важно да бъде преценено предварително, тъй като подготовката на документи от някои държави може да отнеме значително време.

Само доходът и дистанционната работа не са достатъчни

Освен специалните документи за статута на дигитален номад кандидатът трябва да изпълни и общите изисквания за продължително пребиваване на чужденци в България.

Процедурата следва да бъде разглеждана като цялостна имиграционна процедура, а не просто като регистрация на дистанционно работещо лице.

Преди подаването е важно да бъдат проверени както основанието за кандидатстване, така и документите за доход, професионалната дейност, пребиваването и останалите законови предпоставки.

Защо новият режим е интересен?

България предлага сравнително ниски разходи за живот в рамките на ЕС, добра интернет инфраструктура, достъп до големи европейски градове и данъчна среда, която може да бъде привлекателна за част от дистанционно работещите професионалисти.

Новият режим създава законова възможност граждани на трети държави да изберат България за място на пребиваване, без да е необходимо да започват работа за български работодател само за да получат право на пребиваване.

Трябва обаче да се прави ясно разграничение между имиграционния статут и данъчния статут. Получаването на разрешение за пребиваване като дигитален номад не означава автоматично, че лицето няма данъчни или осигурителни задължения в България. Те трябва да бъдат анализирани отделно според конкретния случай, продължителността на престоя, държавата на произход на доходите и приложимите международни спогодби.

Как можем да съдействаме?

Адвокатско дружество „Йосифова и Иванов“ предоставя правно съдействие на чужденци, които желаят да кандидатстват за разрешение за пребиваване в България като дигитални номади.

Можем да извършим предварителна оценка дали кандидатът отговаря на законовите изисквания, да определим необходимите документи според конкретния модел на работа, да съдействаме при тяхното оформяне, превод и легализация и да представляваме клиента в процедурата пред компетентните български органи.

Новият режим е в сила от 20 декември 2025 г. и практиката по прилагането му тепърва се формира. Поради това предварителната проверка на конкретния случай и правилното структуриране на доказателствата са особено важни.

Настоящият материал има информационен характер и не представлява индивидуален правен съвет.

Comments

comments

етикети

свързани статии

COPYRIGHT LexSofia© / 2014

designed by DBUGG / image by Sebastien Wiertz
Chat on Viber Chat on Viber Chat on Telegram