извънредното положение

НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

април 6, 2020

Извънредното положение засегна цялото българско общество, като се отрази и на много от сключените договори – договорите между търговци, договорите за наем, трудовите договори, договорите за превоз, транспорт, договорите с туроператор, договорите за доставки на различни стоки и услуги и много други.

Кризисната ситуация ще повлияе на много облигационни връзки и бизнес отношения и занапред.

В настоящата статия сме направили опит да изложим относимите законови разпоредби, които могат да имат значение по следните по-важни въпроси:

– Налице ли е виновно неизпълнение на задължения по договор, когато причината е извънредно положение?

– Кой носи риска, когато неизпълнението е безвиновно?

– Кой трябва да поеме последиците, когато е налице обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по договор?

Отговор на така поставените въпроси следва да се търси за всеки конкретен случай според уговореното между страните, императивните норми на закона и приложимите към случая обстоятелства. С други думи – решението не може да бъде изведено еднозначно. Ето обаче кои разпоредби могат ни дадат насока:

ЗА ТЪРГОВСКИТЕ ДОГОВОРИ

Неизпълнението на задължения по договори, сключени между търговци, поради настъпилото извънредно положение, може да бъде „оправдано“ с понятието непреодолима сила.

Такава обаче ще е налице само ако наистина и в конкретния случай извънредното положение е попречило на страна по договора да изпълни задълженията си: Например, собственикът на МОЛ е наемодател, но поради извънредните мерки не може да осигури необезпокоявано ползване на дадения под наем търговски обект съобразно неговото предназначение „ресторант“ /предвид забраната за работа на този тип обекти в търговски центрове за конкретния период, с изключение на банкови клонове, аптеки и магазини за хранителни стоки/. В този случай наемателят може да претендира, че не дължи дължимия наем, но само ако имотът е бил нает непременно за ползване като ресторант, и това е изрично уговорено в договора за наем. Защото „съседът“ от долния етаж е пък хипермаркет, който реализира дори двойни обороти в същия период, и той няма причина да не плаща.

Крайният извод може се промени изцяло, ако в договора за наем страните изрично са уговорили кой ще носи последиците от подобни извънредни положения. Например, наемодателят и наемателят на една фитнес-зала са включили нарочна клауза, че независимо от ползването и въпреки наложени административни забрани, наемът се дължи. Рядко обаче търговците предвиждат подобни ситуации в своята търговска дейност.

Много спорове се очаква да възникнат относно търговски обекти, които не са затворени принудително от административните органи поради извънредното положение, а доброволно – например фризьорските салони, други видове салони за красота. След първоначалните неясноти бе уточнено, че те могат да работят. Въпреки това много такива търговски обекти бяха затворени, от съображения за безопасност по желание на техните собственици. В този случай отказът за плащане на наем с мотива, че е въведена административна забрана, би бил неоснователен.

Основа за решаването на подобни спорове ще бъде чл.306 от Търговския закон, съгласно който:

– длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила;

– ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила;

– непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

Особено важно е изискването страната, която дължи изпълнение, да уведоми насрещната страна:

– Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.

А общото правило на чл.306 от ТЗ е следното:

– Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.

   ЗА ВСИЧКИ ДОГОВОРИ

Извънредното положение създаде много затруднения и за физическите лица, които не са търговци.

Така например множество частни детски градини, детски центрове и ясли изискват от родителите да заплащат дължимите месечни такси, въпреки че не предоставят уговорената услуга и децата нямат право да посещават заведението. За тези обекти е налице административна забрана да извършват дейност за периода на извънредното положение.

В общите случаи Законът за задълженията и договорите урежда следните правила за изпълнение и неизпълнение на договор:

– Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Следва да се има предвид, че терминът «не отговаря» тук касае евентуалните неустойки или обезщетение за вреди. А не че другата страна трябва да изпълни своето задължение по договора, въпреки че не получава нищо насреща.

– Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

– Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение.

Тази хипотеза касае случаите, в които страна по договора още преди извънредното положение е била в неизпълнение, забавила е изпълнение на своите задължения по договора. И в този случай не може да се възползва, за да оправдае виновното си поведение.

Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

– Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Тази хипотеза касае т.нар. «фикс-сделки». Такива са например уговорка за видеозаснемане на рожден ден, който е на точно определена дата и няма как да бъде заснет по-късно; договор с туристическа агенция за лятна почивка, екскурзия;

– Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.

При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право.

– Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.

Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение.

Това означава, че ако например наемателят реши да развали договор за наем предвид извънредното положение, то развалянето ще има действие занапред. И никоя от страните няма да връща предходно получени суми.

ИЗВЪНРЕДНИЯТ ЗАКОН

В допълнение към общата правна уредба на неизпълнението на договор, при решаване на всеки свързан с това казус следва да се вземат предвид нормите на ЗАКОНА за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Съгласно този извънреден закон, до отмяната на извънредното положение спират да текат:

– давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти;

Отделно, с извънредния закон се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение:

1. сроковете, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти /тази норма касае сроковете извън процесуалните и давностните срокове/;

Много съществено значение има и следното правило, установено в извънредния закон:

До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

* Към датата на изготвяне на настоящата статия Народното събрание на Република България е приело на първо четене изменения в ЗАКОНА за мерките и действията по време на извънредното положение, като съгласно новата редакция на чл.6 гласи:

 «До отмяната на извънредното положение не се прилагат договорните последици от забава за плащане на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително в случаите, когато вземанията са придобити от други банки или финансови институции, и по договори за лизинг, както и не се прилагат предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

** Срокът на извънредното положение в България започна да тече на 13 март 2020г. Първоначално бе определен до 13 април 2020г., а впоследствие удължен до 13 май 2020г.

В края на настоящата статия отново отбелязваме, че всеки конкретен случай има своите особености, и решаването му зависи от много фактори.

В случай че имате нужда от правно съдействие във връзка с неизпълнението на договор, по който сте страна – потърсете ни: „Kонтакти“.

ПОВЕЧЕ ЗА ВЛИЯНИЕТО НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В СЛЕДНИТЕ СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

Форсмажор ли е извънредното положение в България

Събиране на вземания в България

Comments

comments

COPYRIGHT LexSofia© / 2014

designed by DBUGG / image by Sebastien Wiertz