Дела срещу застраховател

Дела срещу застраховател – видове, основания, размери на обезщетенията

август 30, 2017

Исковете за застрахователни обезщетения по дела срещу застраховател са често срещани в практиката. Застрахователната дейност в България е законово уредена. Застрахователните услуги са най-различни и са широко използвани. Затова и споровете между застрахован или пострадал от една страна, и застрахователна компания от друга, често стигат до съд и биват разрешавани по съдебен ред.

Най-разпространените дела срещу застраховател са свързани с щети върху моторни превозни средства /МПС/. Както и делата за вреди, претърпени от пострадали при пътно-транспортни произшествия /ПТП/. Това е така поради масовото приложение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и на доброволната застраховка „Автокаско“. Тези полици легитимират застрахователната компания като ответник по граждански иск за изплащане на щети, при претенция от застрахования за непокрити от застрахователя вреди; а също и при претенция от пострадалия за обезщетение от претърпяно пътно-транспортно произшествие.

Отделна категория са делата, заведени от пострадали лица срещу държавния „Гаранционен фонд“  в случаите, когато водачът на МПС, причинил пътно-транспортното произшествие, не е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. По-редки са исковете за обезщетения при злополука и обещетения за застраховано недвижимо имущество, свързани отново с непълно изплащане на претърпени вреди от застрахователно събитие /пожар, наводнение, градушка, кражба на описано движимо имущество и т.н./.

Най-масовите искове – тези за вреди при пътно-транспортно произшествие – са лични и целят репариране на претъпрените както имуществени вреди /медицински разходи по лечение и възстановяване от травми и контузии/, така и неимуществени вреди /негативни емоции, преживявания и състояния при травми и контузии, или при смърт на роднина вследствие на ПТП/.

При смърт на пострадал, легитимирани да претендират обезщетение за неимущствени вреди са неговите преки роднини /съпруг, низходящи, възходящи/. Често срещана практика е претенциите за вреди да бъдат отправяни пряко към застрахователя на водача на МПС, причинил пътно-транспортното произшествие, съобразно законово гарантираната възможност, уредена в Кодекса на застраховането.

Причината е, че понякога виновният водач, дори и да бъде осъден, може да не разполага с достатъчно финансови средства, за да покрие претърпените вреди, претендирани в производството. Така събирането на присъдените обезщетения по пътя на изпълнителното производство може да бъде дълъг и сложен процес. Който е свързан с много разходи и без гарантиран резултат.

От друга страна, застрахователната компания по презумпция разполага с финансови средства да покрие тези обезщетения. И ако бъдат присъдени, събирането им става значително по-бързо. Затова и повечето подобни искове се водят пряко срещу застрахователната компания.

В случаите, когато има влязла в сила присъда за виновния водач на МПС, причинил злополуката, пострадалият е освободен от съдебни такси за завеждане на граждански иск за обезщетение срещу застрахователната компания. Освен това, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно противоправното деяние и вината. Тези въпроси не могат да бъдат пререшавани. И така предмет на доказване по делото остава видът и характерът на претърпените имуществени/неимуществени вреди.

Исковете за изплащане на вреди по сключена застраховка „Автокаско“ или „ Каско на МПС“ относно проявило се застрахователно събитие /кражба, пътно-транспортно произшествие, паднало върху застрахованото МПС дърво, пожар и др./ са също често срещани в съдебната практика. Причината е, че в някои случаи застрахователните компании отказват да изплатят претендираното обезщетение за материални щети по застрахования автомобил. Най-вече твърдейки, че проявилото се събитие не попада в кръга на застрахованите рискове.

В други случаи изплатените от застрахователя щети по увредения автомобил не удовлетворяват застрахования, който смята, че те са по-големи в парично измерение. Най-често – че с изплатената му от застрахователя сума не може да ремонтира повредения автомобил до състояние, в каквото е бил преди произшествието. И затова претендира заплащането им по съдебен ред, като завежда граждански иск срещу застрахователната компания.

Все по-чести се срещат и дела срещу застраховател за застрахователни обезщетения, свързани със застраховка „Отговорност на превозвач на товари по шосе“. Превозът на стоки и товари по шосе е подчинен на Конвенцията за договора за международен превоз на стоки.

Не са редки случаите, при които поради една или друга причина, товарът може да бъде доставен повреден или напълно липсващ. Това са все условия, при които превозвачът отговаря пред собственика на стоката.

Често срещани са вече и случаите, при които стоката се доставя повредена или негодна за употреба поради навлизането на лица /най-вече имигранти/ в ремаркетата на камионите. Не винаги обаче отговорността на превозвача е виновна. Тоест повреждането или липсата на товар се дължат на трети лица, за които превозвачът не отговаря. Но въпреки това се стига често до отказ на застрахователите да заплащат застрахователни обезщетения при настъпване на събитие и до дела срещу застраховател.

При отказите си застрахователите често се позовават на клаузи от общите условия, част от съответната застраховка, чрез които се опитват да изключат своите задължения по застраховката. Съответно и да избегнат изплащането на обезщетение. В случай на такъв отказ всяко засегнато лице – застрахован – може да потърси своите права пред съд. Като докаже, че не е бил виновен за настъпването на последиците от застрахователното събитие и че са налице всички елементи от фактическия състав да му бъде изплатено обезщетение по застраховката.

Следва да се има предвид, че застрахователните компании имат голям опит в съда по граждански дела за обезщетения. Затова подготовката на граждански дела срещу застраховател е сериозна и обемна работа. Тя следва да бъде извършена професионално, от компетентен в материята на застрахователното право адвокат, с опит в областта на гражданските искове срещу застрахователи. За да се обезпечи успешното провеждане на делото в съда.

Така например съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, размерът на неимуществените вреди по дела срещу застраховател при телесна повреда или смърт на роднина при ПТП, бива присъждан от съда по справедливост, без да е налице законова тарифа или таблица за това. Но необосновано претендираните големи суми носят риск за ищеца. Защото ако съдът отхвърли частично иска, то ще се стигне и до съответно осъждане на ищеца да заплати /частично/ разноски на ответника – застрахователната компания по делото.

Адвокатът по застрахователно право може да посъветва пострадалия или застрахования относно разумния и реален размер на паричното обезщетение за неимуществени вреди, което да се претендира по съдебен ред. И да се избегне евентуален неприятен изход като посочения по-горе.

* Настоящата статия не представлява правен съвет. За правен съвет или консултация по индивидуален казус, моля свържете се с нас: контакти.

СВЪРЗАНИ СТАТИИ:

ДЕЛО СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА ЗА ВРЕДИ

ДЕЛО СРЕЩУ КОЛЕКТОРСКА ФИРМА

ДЕЛО СРЕЩУ ТОПЛОФИКАЦИЯ

ДЕЛО ЗА ОБИДА И КЛЕВЕТА

Comments

comments

COPYRIGHT LexSofia© / 2014

designed by DBUGG / image by Sebastien Wiertz